Всичко започва с четенето. Но защо още в 1-и клас Вазов и Славейков?
Държавата да подпомага семействата с първи книги за децата им
Училищната библиотека да стане център на общността
Професиите на бъдещето са вързани с умението да търсиш информация и да я прилагаш в други области
От години просветителната система в България буксува. Оценките на българските възпитаници спадат фрапантно, без значение дали са свързани с интернационалното проучване PISA, или с държавните зрелостни изпити. След всяка неприятна вест за ниските резултати на учениците в обществените мрежи се появяват гръмки апели за фрапантни промени. Обществото оказва напън най-вече върху учителите, страната пък влага средства в развиването на SТЕМ центрове, в възстановяване на средата, в спомагателна подготовка на учителите.
Първото изискване за смяна е обвързвано с задачата на образованието по принцип. Днес учениците по-скоро не виждат практическо приложение на знанията, които получават. Това води до сериозна демотивация измежду мнозина от тях и даже до спиране на образованието им след довеждане докрай на приблизително обучение. Липсата на положително обучение и нежеланието, както и невъзможността за намиране на работа подлагат на тестване обществената система – в България има доста висок % младежи до 29-годишна възраст,
които не работят и не учат
Картината евентуално би била по-различна, в случай че учителите имаха свободата да развиват образователния материал по метод, съгласуван с потребностите и ползите на учениците им, както и да работят интензивно с сътрудниците си по други предмети, с цел да се види действителното приложение на преподавания материал. На хартия преподавателите и сега са свободни да работят взаимно и да се движат в избрани рамки, само че в реалност свободата им като че ли липсва.
Намаляването на количеството материал или преструктурирането му евентуално също би подкрепило учениците в трупането на познания и развиването на умения да извличат и проучват информация,
а не да наизустяват големи по размер масиви
от обстоятелства, данни, размисли, избрания. Основната цел на образованието би трябвало да е да приготвя бъдещите участници в пазара на труда да търсят информация, да я обработват и да я ползват в други области, без значение какви ще са специалностите на бъдещето и пред какви революционни новости ще бъдем изправени. Тази дарба в действителност е и в основата на така наречен функционална просветеност, директно обвързвана с уменията на индивидите да четат и да извличат смисъл.
Към момента четенето постоянно се възприема като активност за свободното време; желаните книги нормално са романи, печатни издания, по опция от утвърдили се във времето писатели или поети. Именно това схващане за четенето и книгите, както и превръщането им в обекти на литературознанието подкопават уменията да учениците да се научат да четат добре независимо още в началния стадий, което предопределя неспособността им да проучват по-сложните творби, планувани в другите стадии на национално оценяване.
Какви са образците от другите европейски страни?
В Германия, да вземем за пример до четвърти клас
учениците имат предмет “Четене ”. Книгите, които им се оферират, са по техен избор – постоянно от модерни писатели, с къси текстове, добър комизъм, с неголямо количество нови и непознати думи. У нас първокласниците се учат да четат с текстове на Иван Вазов, Ран Босилек, П. Р. Славейков – одобрени класици, чиито творби оферират на невръстните деца толкоз незнайни думи, облици, подтекст, че още с първите стъпки огромен % от децата са обречени да се провалят в усвояването на уменията за четене (и да намразят най-хубавите ни създатели през цялото време на читателския си път).
Ясно е решението – радикална смяна на материалите за четене в началния стадий на образованието. Книгите, съобразени с ползите и опциите на актуалните деца, развиват интензивно уменията им да четат. Те са и гаранция, че освен най-изявените и надарени възпитаници, а всяко дете ще има добър късмет да се научи да извлича и проучва прочетеното, с цел да взема съответни решения за себе си и за обществото, в което живее.
Разбира се, без достъп до привлекателни и завладяващи книги развиването на интерес към четенето по-скоро би било мираж. Затова страната би трябвало да насочи напъните си и да влага в откриването на учебни библиотеки, в назначението на учебни библиотекари като педагогичен личен състав и в превръщането на учебната библиотека в център на общността и на SТЕМ центровете, в място за отдих, за осъществяване на съществени изследвания.
Третото изискване за смяна на обстановката в просветителната система е обвързвано още веднъж с настройките във връзка с четенето. Четенето, разбирано като умеене да превръщаш точките и чертичките от белия лист в думи и смисъл, се развива в учебно заведение. Но умеенето да анализираш информацията, да я съпоставиш с това, което към този момент ти е известно, и да намериш решение на проблем, като приложиш знанията си, зависи от всичко, което си научил, чул, претърпял преди учебно заведение. Ето за какво
натискът от страна на обществото върху учителите е неправдив –
резултатите на дванадесетокласниците в действителност зависят значително от вложеното време в взаимно четене, достъп до книги от страна на фамилиите в първите години на децата им. Инвестицията на страната в стратегии за подкрепяне на фамилиите с първи книги за децата им, каквито развиват доста от организациите от европейската мрежа за просветеност EURead, би била отлична дълготрайна стратегическа цел за развиване на по-грамотно общество. По-краткосрочното решение би било да се обърне внимание на детските градини и да се влага в стратегии за основаване на дребни библиотеки с деликатно подбрани заглавия, които приготвят бъдещите възпитаници да усвоят по-лесно материала в учебно заведение и ги приготвят да се научат да четат независимо.
В резюме, в случай че не променим настройките си като общество и не стартираме да градим тактика за развъждане на функционално грамотно потомство, резултатите от националните външни оценения, зрелостните изпити и даже интернационалните проучвания няма да се подобрят.
Валентина Стоева
-----------
*Авторката e майка на възпитаник в 119-о приблизително учебно заведение “Акад. Михаил Арнаудов ”. Голямата ѝ щерка е приключила същото учебно заведение.
Валентина Стоева е приключила НГДЕК, а след това следва “Политология ” и “Дипломация и интернационалните връзки ”. От 2008 година се занимава с поощряване на четенето измежду децата. Основател е на Фондация “Детски книги ” (2013) и на Фондация “Четене ” (2023). Носител е на званията “Посланик на библиотеките ” и “Рицар на книгата ”. Докторант по компетентност “Теория на четенето ” в СУ “Св. Климент Охридски ”.
Училищната библиотека да стане център на общността
Професиите на бъдещето са вързани с умението да търсиш информация и да я прилагаш в други области
От години просветителната система в България буксува. Оценките на българските възпитаници спадат фрапантно, без значение дали са свързани с интернационалното проучване PISA, или с държавните зрелостни изпити. След всяка неприятна вест за ниските резултати на учениците в обществените мрежи се появяват гръмки апели за фрапантни промени. Обществото оказва напън най-вече върху учителите, страната пък влага средства в развиването на SТЕМ центрове, в възстановяване на средата, в спомагателна подготовка на учителите.
Първото изискване за смяна е обвързвано с задачата на образованието по принцип. Днес учениците по-скоро не виждат практическо приложение на знанията, които получават. Това води до сериозна демотивация измежду мнозина от тях и даже до спиране на образованието им след довеждане докрай на приблизително обучение. Липсата на положително обучение и нежеланието, както и невъзможността за намиране на работа подлагат на тестване обществената система – в България има доста висок % младежи до 29-годишна възраст,
които не работят и не учат
Картината евентуално би била по-различна, в случай че учителите имаха свободата да развиват образователния материал по метод, съгласуван с потребностите и ползите на учениците им, както и да работят интензивно с сътрудниците си по други предмети, с цел да се види действителното приложение на преподавания материал. На хартия преподавателите и сега са свободни да работят взаимно и да се движат в избрани рамки, само че в реалност свободата им като че ли липсва.
Намаляването на количеството материал или преструктурирането му евентуално също би подкрепило учениците в трупането на познания и развиването на умения да извличат и проучват информация,
а не да наизустяват големи по размер масиви
от обстоятелства, данни, размисли, избрания. Основната цел на образованието би трябвало да е да приготвя бъдещите участници в пазара на труда да търсят информация, да я обработват и да я ползват в други области, без значение какви ще са специалностите на бъдещето и пред какви революционни новости ще бъдем изправени. Тази дарба в действителност е и в основата на така наречен функционална просветеност, директно обвързвана с уменията на индивидите да четат и да извличат смисъл.
Към момента четенето постоянно се възприема като активност за свободното време; желаните книги нормално са романи, печатни издания, по опция от утвърдили се във времето писатели или поети. Именно това схващане за четенето и книгите, както и превръщането им в обекти на литературознанието подкопават уменията да учениците да се научат да четат добре независимо още в началния стадий, което предопределя неспособността им да проучват по-сложните творби, планувани в другите стадии на национално оценяване.
Какви са образците от другите европейски страни?
В Германия, да вземем за пример до четвърти клас
учениците имат предмет “Четене ”. Книгите, които им се оферират, са по техен избор – постоянно от модерни писатели, с къси текстове, добър комизъм, с неголямо количество нови и непознати думи. У нас първокласниците се учат да четат с текстове на Иван Вазов, Ран Босилек, П. Р. Славейков – одобрени класици, чиито творби оферират на невръстните деца толкоз незнайни думи, облици, подтекст, че още с първите стъпки огромен % от децата са обречени да се провалят в усвояването на уменията за четене (и да намразят най-хубавите ни създатели през цялото време на читателския си път).
Ясно е решението – радикална смяна на материалите за четене в началния стадий на образованието. Книгите, съобразени с ползите и опциите на актуалните деца, развиват интензивно уменията им да четат. Те са и гаранция, че освен най-изявените и надарени възпитаници, а всяко дете ще има добър късмет да се научи да извлича и проучва прочетеното, с цел да взема съответни решения за себе си и за обществото, в което живее.
Разбира се, без достъп до привлекателни и завладяващи книги развиването на интерес към четенето по-скоро би било мираж. Затова страната би трябвало да насочи напъните си и да влага в откриването на учебни библиотеки, в назначението на учебни библиотекари като педагогичен личен състав и в превръщането на учебната библиотека в център на общността и на SТЕМ центровете, в място за отдих, за осъществяване на съществени изследвания.
Третото изискване за смяна на обстановката в просветителната система е обвързвано още веднъж с настройките във връзка с четенето. Четенето, разбирано като умеене да превръщаш точките и чертичките от белия лист в думи и смисъл, се развива в учебно заведение. Но умеенето да анализираш информацията, да я съпоставиш с това, което към този момент ти е известно, и да намериш решение на проблем, като приложиш знанията си, зависи от всичко, което си научил, чул, претърпял преди учебно заведение. Ето за какво
натискът от страна на обществото върху учителите е неправдив –
резултатите на дванадесетокласниците в действителност зависят значително от вложеното време в взаимно четене, достъп до книги от страна на фамилиите в първите години на децата им. Инвестицията на страната в стратегии за подкрепяне на фамилиите с първи книги за децата им, каквито развиват доста от организациите от европейската мрежа за просветеност EURead, би била отлична дълготрайна стратегическа цел за развиване на по-грамотно общество. По-краткосрочното решение би било да се обърне внимание на детските градини и да се влага в стратегии за основаване на дребни библиотеки с деликатно подбрани заглавия, които приготвят бъдещите възпитаници да усвоят по-лесно материала в учебно заведение и ги приготвят да се научат да четат независимо.
В резюме, в случай че не променим настройките си като общество и не стартираме да градим тактика за развъждане на функционално грамотно потомство, резултатите от националните външни оценения, зрелостните изпити и даже интернационалните проучвания няма да се подобрят.
Валентина Стоева
-----------
*Авторката e майка на възпитаник в 119-о приблизително учебно заведение “Акад. Михаил Арнаудов ”. Голямата ѝ щерка е приключила същото учебно заведение.
Валентина Стоева е приключила НГДЕК, а след това следва “Политология ” и “Дипломация и интернационалните връзки ”. От 2008 година се занимава с поощряване на четенето измежду децата. Основател е на Фондация “Детски книги ” (2013) и на Фондация “Четене ” (2023). Носител е на званията “Посланик на библиотеките ” и “Рицар на книгата ”. Докторант по компетентност “Теория на четенето ” в СУ “Св. Климент Охридски ”.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ